Напредъкът на България по Целите за устойчиво развитие: Втори доброволен преглед

През септември 2015 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) приема Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. „Да преобразим света“, която включва 17 Цели за устойчиво развитие (ЦУР, Целите) и 169 подцели към тях. Програмата представлява ангажимент за изкореняване на бедността и постигане на устойчив свят до 2030 г. и след това, който поставя благосъстоянието на хората и здравето на планетата в основата си.

В Програмата на ООН до 2030 г. се предвиждат последващи действия и доброволен преглед на изпълнението на Целите на национално, регионално и глобално равнище. Целта на прегледите е да проследи напредъка по отношение на постигането на отделните цели и подцели и да постави на дневен ред важни въпроси по всички направления на устойчивото развитие. България до момента е извършила и представила само един Доброволен национален преглед на изпълнението на ЦУР през 2020 г.

През 2025 г. България ще представи своя ВТОРИ ДОБРОВОЛЕН НАЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие. Докладът анализира 17 ключови цели, като поставя фокус върху постигнатите резултати, предизвикателствата и бъдещите стъпки за ускоряване на напредъка на страната.

Сред темите, разгледани в рамките на проекта „Време за глобално образование“, са качественото образование, равенството между половете и борбата с климатичните промени. Тези три сфери играят важна роля в устойчивото развитие, като пряко влияят върху качеството на живот на хората и дългосрочната устойчивост на социалните и икономическите системи.

Образованието като основа на устойчивото развитие

📌 Напредък: България бележи значителни подобрения в образователната система, включително намаляване на броя на ранно отпадащите ученици, увеличаване на броя на завършилите висше образование и модернизация на професионалното обучение. Въвеждането на STEM образователна среда в училищата насърчава иновациите и дигиталните умения сред младите хора.

📌 Предизвикателства: Въпреки положителните тенденции, страната все още среща трудности с резултатите в международните образователни оценки (PISA) и недостатъчната ангажираност на възрастните в продължаващо образование.

Равенството между половете – напредък и предизвикателства

📌 Напредък: България има устойчиви резултати по отношение на равнопоставеността в трудовата среда, като разликата в заплащането между мъжете и жените намалява и заетостта на жените расте. Представителството на жените в управлението също се увеличава, което е положителен знак за по-голямо включване в политиката и бизнеса.

📌 Предизвикателства: Все още има недостатъчно жени на ръководни позиции, като техният дял в управленските структури остава сравнително нисък. Освен това случаите на насилие над жени продължават да изискват сериозни превантивни мерки, за да се гарантира безопасността и равнопоставеността на всички граждани.

Климатичните промени – предизвикателство пред устойчивото развитие

📌 Напредък: В борбата срещу климатичните промени България намалява парниковите емисии, подобрява механизмите за ранно предупреждение при бедствия и разработва стратегии за адаптация към климатичните рискове.

📌 Предизвикателства: Въпреки тези усилия, страната трябва да насочи повече внимание към намаляване на замърсяването от въглищни централи, контрол върху растящите температури и повишаване на енергийната ефективност.

Защо Вторият доброволен преглед е важен?

Докладът не само оценява напредъка, но и идентифицира критичните области, в които са необходими допълнителни усилия. Той служи като насока за националните политики и стратегии, които ще помогнат на България да постигне още по-голям напредък в следващите години.

👉 Очаквайте представянето на Втория доброволен преглед на България през юли 2025 г. на Политическия форум на ООН!

Споделете

Бюлетин

Проектът е съфинансиран от програма DEAR (Развитие на образованието и повишаване на осведомеността) на Европейската комисия.
Този уебсайт е създаден и се поддържа с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Неговото съдържание е отговорност единствено на партньорите по проекта и не отразява непременно възгледите на Европейския съюз.